Feb 5, 2011, 2:52 PM

****

  Poetry » Love
732 0 1

Ти си въздухът, който дишам, 

ти си кръвта, която блика във 

вените ми. Ти си мъжът, когото

обичам силно. 

 

Ти си слънцето, ти си изгревът на

на моя ден. Ти си любовта, 

която изпитвам към теб, ти си

страданието и болката. 

 

Ти си кръвта, която тече 

във моите вени. 

Ти си слънцето, което ме 

топли нощем, ти си вълната,

 

мокри, ти си водата, която пия.

Ти си моята кръв, душа, сърце, вълна 

ти си... 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...