5.02.2011 г., 14:52

****

731 0 1

Ти си въздухът, който дишам, 

ти си кръвта, която блика във 

вените ми. Ти си мъжът, когото

обичам силно. 

 

Ти си слънцето, ти си изгревът на

на моя ден. Ти си любовта, 

която изпитвам към теб, ти си

страданието и болката. 

 

Ти си кръвта, която тече 

във моите вени. 

Ти си слънцето, което ме 

топли нощем, ти си вълната,

 

мокри, ти си водата, която пия.

Ти си моята кръв, душа, сърце, вълна 

ти си... 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...