5 feb 2011, 14:52

****

735 0 1

Ти си въздухът, който дишам, 

ти си кръвта, която блика във 

вените ми. Ти си мъжът, когото

обичам силно. 

 

Ти си слънцето, ти си изгревът на

на моя ден. Ти си любовта, 

която изпитвам към теб, ти си

страданието и болката. 

 

Ти си кръвта, която тече 

във моите вени. 

Ти си слънцето, което ме 

топли нощем, ти си вълната,

 

мокри, ти си водата, която пия.

Ти си моята кръв, душа, сърце, вълна 

ти си... 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...