5 feb 2011, 14:52

****

736 0 1

Ти си въздухът, който дишам, 

ти си кръвта, която блика във 

вените ми. Ти си мъжът, когото

обичам силно. 

 

Ти си слънцето, ти си изгревът на

на моя ден. Ти си любовта, 

която изпитвам към теб, ти си

страданието и болката. 

 

Ти си кръвта, която тече 

във моите вени. 

Ти си слънцето, което ме 

топли нощем, ти си вълната,

 

мокри, ти си водата, която пия.

Ти си моята кръв, душа, сърце, вълна 

ти си... 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....