24 дек. 2007 г., 21:35

... 

  Поэзия » Другая
670 0 3

След всички събития мрачни

останаха само на витрината снимките прашни,

спомени за отдавнашни дни,

дни, в които не сме били сами.

Единствени те изпълват душата,

останала сега в плен на тишината,

припомнят ни как усмивки сме имали

и колко много, без да даваме, сме взимали,

как желани сме били

и как сме имали мечти.

Къде е сега това време,

как превърнахме се във такова племе,

бреме, за другите, а и за нас самите,

в очакване да свършат на живота дните...

© Александра Чикова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хареса ми!Пълно е с истини!!!Поздравче и Весели празници!
  • Усмивките никога не угасват, само понякога болката ги приспива.
    Весели празници!
  • Много хубаво стихотворение!
    а си само на 18 г.!
    Добре дошла!
    с хубав стих в свят ден идваш!
    с много оббич за теб. Весела Коледа!
Предложения
: ??:??