След всички събития мрачни
останаха само на витрината снимките прашни,
спомени за отдавнашни дни,
дни, в които не сме били сами.
Единствени те изпълват душата,
останала сега в плен на тишината,
припомнят ни как усмивки сме имали
и колко много, без да даваме, сме взимали,
как желани сме били
и как сме имали мечти.
Къде е сега това време,
как превърнахме се във такова племе,
бреме, за другите, а и за нас самите,
в очакване да свършат на живота дните...
© Александра Чикова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
