...
След всички събития мрачни
останаха само на витрината снимките прашни,
спомени за отдавнашни дни,
дни, в които не сме били сами.
Единствени те изпълват душата,
останала сега в плен на тишината,
припомнят ни как усмивки сме имали
и колко много, без да даваме, сме взимали,
как желани сме били
и как сме имали мечти.
Къде е сега това време,
как превърнахме се във такова племе,
бреме, за другите, а и за нас самите,
в очакване да свършат на живота дните...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Чикова Всички права запазени
