5 июл. 2009 г., 18:29

* * * 

  Поэзия » Другая
475 0 3

 

 

 

                                                              Измислица и срам са

                                                              думите,

                                                              изтръгнали бездушие.

                                                              За любов и хляб не се роптае.

                                                              Очите да прогледнат.

                                                              Ръцете да посеят жито.

                                                              Лунни клони, накацани от

                                                              от бели гълъби,

                                                              разцъфват в бездната.

                                                              Звездите подпалиха

                                                              безумието.

                                                              Потапях се във всеки поглед.

                                                              Огъня прегърнах.

                                                              Останах си мечтател.

© Атанас Ганев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??