Измислица и срам са
думите,
изтръгнали бездушие.
За любов и хляб не се роптае.
Очите да прогледнат.
Ръцете да посеят жито.
Лунни клони, накацани от
от бели гълъби,
разцъфват в бездната.
Звездите подпалиха
безумието.
Потапях се във всеки поглед.
Огъня прегърнах.
Останах си мечтател.
© Атанас Ганев Все права защищены