6 дек. 2007 г., 11:17  

Светлина

1.6K 0 7

Светлина

 

Почерняха облаците бели,

изпепелено слънцето гори,

причезнали безпътни улици

в тесните простори -

всичко се снишава и мълчи!

И няма смях и светлина,

надежда липсва, няма и тъга -

приспивна мъртва песен носи се

от хора на кървави реки!

И всичко е забравено и пусто,

и всичко тъне в бялата мъгла!

Слънце и Луна са се събрали

и страшно гледат мъртвата просторна синева!

А живи, призраците лъкатушат,

изгубили отдавна всяка жар и красота,

живеят скрити в сенките на своите свърталища

и чакат стона на смъртта,

защото тя зове и иде,

и близо е,

и страшно е в нощта!

Само белите светулки светят живо

в среднощната тъма

и като малки скитници безредни

те носят жива светлина!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво!!!
  • И на мен много ми хареса Браво!!!
  • Много ми харесва стиха ти! Отлично "лееш" думите , а и нали си ВодоЛЕЙ! и РОЖДЕНИЯ ТИ ДЕН Е НАВЯРНО В ТЕЗИ ДНИ . Поздравления и за стиха и за твоя ден!
  • Ох, Викинце, чак сега се наканих да пиша
    ---
    Първо: Много се радвам, че си сред нас! Добре дошла и дано ти хареса тук! ;
    Второ: Публикувала си едно слънчево бижу, което страшно ми хареса! Не чета много поезията в сайта, щото все си мисля, че не я разбирам и рядко оставям коментари. Но твоето стихотворение ме грабна и ми е някак много близко като стил на писане. Малко е абстрактно и това още повече ми допада. Продължавай да ни изненадваш! Пишеш със сърцето си и няма как да останем равнодушни към споделеното от теб! ;
    И благодаря за коментарите ти, радват ме хубавите ти думи за снимките Гушкам те
  • Добре дошла в света на откровенията, Вики!
    Нека пътят ти да е огрян от жива светлина!
    Целувки!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...