6.12.2007 г., 11:17  

Светлина

1.6K 0 7

Светлина

 

Почерняха облаците бели,

изпепелено слънцето гори,

причезнали безпътни улици

в тесните простори -

всичко се снишава и мълчи!

И няма смях и светлина,

надежда липсва, няма и тъга -

приспивна мъртва песен носи се

от хора на кървави реки!

И всичко е забравено и пусто,

и всичко тъне в бялата мъгла!

Слънце и Луна са се събрали

и страшно гледат мъртвата просторна синева!

А живи, призраците лъкатушат,

изгубили отдавна всяка жар и красота,

живеят скрити в сенките на своите свърталища

и чакат стона на смъртта,

защото тя зове и иде,

и близо е,

и страшно е в нощта!

Само белите светулки светят живо

в среднощната тъма

и като малки скитници безредни

те носят жива светлина!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво!!!
  • И на мен много ми хареса Браво!!!
  • Много ми харесва стиха ти! Отлично "лееш" думите , а и нали си ВодоЛЕЙ! и РОЖДЕНИЯ ТИ ДЕН Е НАВЯРНО В ТЕЗИ ДНИ . Поздравления и за стиха и за твоя ден!
  • Ох, Викинце, чак сега се наканих да пиша
    ---
    Първо: Много се радвам, че си сред нас! Добре дошла и дано ти хареса тук! ;
    Второ: Публикувала си едно слънчево бижу, което страшно ми хареса! Не чета много поезията в сайта, щото все си мисля, че не я разбирам и рядко оставям коментари. Но твоето стихотворение ме грабна и ми е някак много близко като стил на писане. Малко е абстрактно и това още повече ми допада. Продължавай да ни изненадваш! Пишеш със сърцето си и няма как да останем равнодушни към споделеното от теб! ;
    И благодаря за коментарите ти, радват ме хубавите ти думи за снимките Гушкам те
  • Добре дошла в света на откровенията, Вики!
    Нека пътят ти да е огрян от жива светлина!
    Целувки!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...