21 сент. 2007 г., 16:56

60 секунди сега 

  Поэзия
1404 0 44
Гърбът ми е привързан със конци
към сухото на всяка песъчинка.
Полегнал вятър нежно ме коси,
за миг умирам, после пак пониквам.

Изтичам между мене и света
и той е вътре в мен, а аз съм в него.
Във вените ми шумоли кръвта
на хиляди години безметежност.

Минутата изпада във захлас
от всяка своя бликнала секунда.
И всеки миг е атом от екстаз,
и всяка молекула в мен е будна.

И няма утре, всичко е сега.
Желанията глъхнат непотребни.
Немее всяка минала тъга.
А всяка глътка въздух е последна.

© Валентин Евстатиев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??