60 секунди сега
Гърбът ми е привързан със конци
към сухото на всяка песъчинка.
Полегнал вятър нежно ме коси,
за миг умирам, после пак пониквам.
Изтичам между мене и света
и той е вътре в мен, а аз съм в него.
Във вените ми шумоли кръвта
на хиляди години безметежност.
Минутата изпада във захлас
от всяка своя бликнала секунда.
И всеки миг е атом от екстаз,
и всяка молекула в мен е будна.
И няма утре, всичко е сега.
Желанията глъхнат непотребни.
Немее всяка минала тъга.
А всяка глътка въздух е последна.
към сухото на всяка песъчинка.
Полегнал вятър нежно ме коси,
за миг умирам, после пак пониквам.
Изтичам между мене и света
и той е вътре в мен, а аз съм в него.
Във вените ми шумоли кръвта
на хиляди години безметежност.
Минутата изпада във захлас
от всяка своя бликнала секунда.
И всеки миг е атом от екстаз,
и всяка молекула в мен е будна.
И няма утре, всичко е сега.
Желанията глъхнат непотребни.
Немее всяка минала тъга.
А всяка глътка въздух е последна.
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
