Можеш ли да видиш болката зад тази светлина,
зад усмивката, която все слагам през деня?
Тя крие тайни, рани, тежки от брега,
и всяка нощ ме дави в мрака на страха.

Можеш ли да върнеш времето изгубено,
в онези дни, когато вярата бе друго чудо?
Днес е само сянка, рана и съдба,
усмивката прикрива, но болката остава на дъха.

Съдбата с тежест ме обгръща, без край,
с болка без дъно, без покой и без рай.
Отчаянието в мрака всеки миг тежи,
и в усмивката ми се крие страданието, то не спи.

Тази маска ме крепи, ала изтощен съм,
сякаш изгубен в свят на болка.

Болката не свършва, отеква в нощта,
като шепот вечен – моята съдба.