25.10.2024 г., 20:34

***

378 0 0

Можеш ли да видиш болката зад тази светлина,
зад усмивката, която все слагам през деня?
Тя крие тайни, рани, тежки от брега,
и всяка нощ ме дави в мрака на страха.

 

Можеш ли да върнеш времето изгубено,
в онези дни, когато вярата бе друго чудо?
Днес е само сянка, рана и съдба,
усмивката прикрива, но болката остава на дъха.

 

Съдбата с тежест ме обгръща, без край,
с болка без дъно, без покой и без рай.
Отчаянието в мрака всеки миг тежи,
и в усмивката ми се крие страданието, то не спи.

 

Тази маска ме крепи, ала изтощен съм,
сякаш изгубен в свят на болка.

Болката не свършва, отеква в нощта,
като шепот вечен – моята съдба.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Benifios Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....