* * *
Преминах аз през ада, но се върнах,
заключих го зад хиляди врати...
И повече назад не се обърнах...
Животъта със усмивка продължих!
Промих си раните, отърсих се от злото...
Пречистих с болка своята душа...
Днес вярвам вече само във доброто,
дори понякога и много да греша...
Когато ме застигат мрачни мисли
и мъката се връща бавно в мен,
със обичта живота си орисвам...
Щастлива продължавам своя ден...
Напук на грозотата съм красива.
Сияя цяла в светъл ореол...
Дори и сивотата си отива,
докосната от моята любов!
Таня Симеонова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Симеонова Все права защищены
