* * *

25 ene 2014, 18:02

Poesía

801 1 1

Преминах аз през ада, но се върнах,

заключих го зад хиляди врати...

И повече назад не се обърнах...

Животъта със усмивка продължих!

Промих си раните, отърсих се от злото...

Пречистих с болка своята душа...

Днес вярвам вече само във доброто,

дори понякога и много да греша...

Когато ме застигат мрачни мисли

и мъката се връща бавно в мен,

със обичта живота си орисвам...

Щастлива продължавам своя ден...

Напук на грозотата съм красива.

Сияя цяла в светъл ореол...

Дори и сивотата си отива,

докосната от моята любов!

Таня Симеонова

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.