Jan 25, 2014, 6:02 PM

* * *

  Poetry
1.2K 1 1

Преминах аз през ада, но се върнах,

заключих го зад хиляди врати...

И повече назад не се обърнах...

Животъта със  усмивка продължих!

 

Промих си раните, отърсих се от злото...

Пречистих с болка своята душа...

Днес вярвам вече само във доброто,

дори понякога и много да греша...

 

Когато ме застигат мрачни мисли

и мъката се връща бавно в мен,

със обичта живота си орисвам...

Щастлива продължавам своя ден...

 

Напук на грозотата съм красива.

Сияя цяла в светъл ореол...

Дори и сивотата си отива,

докосната от моята любов!

 

Таня Симеонова

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Симеонова All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Когато ме застигат мрачни мисли
    и мъката се връща бавно в мен,
    със обичта живота си орисвам...
    Щастлива продължавам своя ден..."
    Докосваш с поезията си , Таня!Поздравления!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...