22 июл. 2014 г., 23:51

* * *

788 0 3

липсва ми
опиянението

от изписаните

по кожата ми 

афери,

които всячески 

се стараеше

да подпишеш

с парфюм, 

проникващ

през порите

на кожата, 

та стигащ чак

до кръвта ми

и пулсиращ 

заедно

с нея,

дори когато

сънувам

(най-вече

тогава) 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© С. С. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И на теб привет!
  • Благодарско, Лора! И привет
  • Изключително красив стих!С много чувство, нежност и сила, но и с тъга!Наистина впечатляващо и запомнящо се!!Поздравления!! Много ми хареса!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...