22 июл. 2014 г., 23:51

* * *

782 0 3

липсва ми
опиянението

от изписаните

по кожата ми 

афери,

които всячески 

се стараеше

да подпишеш

с парфюм, 

проникващ

през порите

на кожата, 

та стигащ чак

до кръвта ми

и пулсиращ 

заедно

с нея,

дори когато

сънувам

(най-вече

тогава) 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© С. С. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И на теб привет!
  • Благодарско, Лора! И привет
  • Изключително красив стих!С много чувство, нежност и сила, но и с тъга!Наистина впечатляващо и запомнящо се!!Поздравления!! Много ми хареса!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...