22 июл. 2014 г., 23:51

* * *

789 0 3

липсва ми
опиянението

от изписаните

по кожата ми 

афери,

които всячески 

се стараеше

да подпишеш

с парфюм, 

проникващ

през порите

на кожата, 

та стигащ чак

до кръвта ми

и пулсиращ 

заедно

с нея,

дори когато

сънувам

(най-вече

тогава) 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© С. С. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И на теб привет!
  • Благодарско, Лора! И привет
  • Изключително красив стих!С много чувство, нежност и сила, но и с тъга!Наистина впечатляващо и запомнящо се!!Поздравления!! Много ми хареса!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...