22.07.2014 г., 23:51

* * *

779 0 3

липсва ми
опиянението

от изписаните

по кожата ми 

афери,

които всячески 

се стараеше

да подпишеш

с парфюм, 

проникващ

през порите

на кожата, 

та стигащ чак

до кръвта ми

и пулсиращ 

заедно

с нея,

дори когато

сънувам

(най-вече

тогава) 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© С. С. Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И на теб привет!
  • Благодарско, Лора! И привет
  • Изключително красив стих!С много чувство, нежност и сила, но и с тъга!Наистина впечатляващо и запомнящо се!!Поздравления!! Много ми хареса!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...