14 февр. 2017 г., 20:51

666

902 7 14

Отвръщам се от този свят прокълнат.
Човекът за човека е проклятие.
Прииждат червеите хладно, да погълнат
плътта с индиферентно съзаклятие.

Един невидим мегатрап очаква
с гостоприемство ненатрапено телата.
Човешки изроди, родени в грака
на бъдеще, което ги помята.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Понякога има и такива настроения! Направо настръхнах! Поздравления, много силно въздейства стихът!
  • Угнетителното духовно падение, заливащите ни негативни новини смразяват и водят до подобни настроения и до твоя протест, който си изразил изключително въздействащо...
  • Че правилата имат изключения
    го знаеш, но навярно си забравил.
    Светът не е съвсем праволинеен
    но кривото понякога е чарът му.
  • Интересен подхот на протест. Изказа продължава да бъде в твоя стил.Харесах. Браво Младен
  • Основателен протест! Присъединявам се! Поздравления, Младене!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...