Feb 14, 2017, 8:51 PM

666

  Poetry
901 7 14

Отвръщам се от този свят прокълнат.
Човекът за човека е проклятие.
Прииждат червеите хладно, да погълнат
плътта с индиферентно съзаклятие.

Един невидим мегатрап очаква
с гостоприемство ненатрапено телата.
Човешки изроди, родени в грака
на бъдеще, което ги помята.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Понякога има и такива настроения! Направо настръхнах! Поздравления, много силно въздейства стихът!
  • Угнетителното духовно падение, заливащите ни негативни новини смразяват и водят до подобни настроения и до твоя протест, който си изразил изключително въздействащо...
  • Че правилата имат изключения
    го знаеш, но навярно си забравил.
    Светът не е съвсем праволинеен
    но кривото понякога е чарът му.
  • Интересен подхот на протест. Изказа продължава да бъде в твоя стил.Харесах. Браво Младен
  • Основателен протест! Присъединявам се! Поздравления, Младене!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...