14.02.2017 г., 20:51

666

894 7 14

Отвръщам се от този свят прокълнат.
Човекът за човека е проклятие.
Прииждат червеите хладно, да погълнат
плътта с индиферентно съзаклятие.

Един невидим мегатрап очаква
с гостоприемство ненатрапено телата.
Човешки изроди, родени в грака
на бъдеще, което ги помята.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Понякога има и такива настроения! Направо настръхнах! Поздравления, много силно въздейства стихът!
  • Угнетителното духовно падение, заливащите ни негативни новини смразяват и водят до подобни настроения и до твоя протест, който си изразил изключително въздействащо...
  • Че правилата имат изключения
    го знаеш, но навярно си забравил.
    Светът не е съвсем праволинеен
    но кривото понякога е чарът му.
  • Интересен подхот на протест. Изказа продължава да бъде в твоя стил.Харесах. Браво Младен
  • Основателен протест! Присъединявам се! Поздравления, Младене!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...