Ще ти бъде трудно да ме съхраниш.
На толкова места съм потрошена,
че един живот не стига да ме залепиш, 
а от опити съм страшно уморена. 
Ще се разпадам пред очите ти. 
Ще те виня за всяко счупено парче, 
после ще се търся в пукнатините си, 
откъдето ще наднича моето сърце. 
Ще се събирам трудно след това. 
И всяко място трудно ще лепи, 
а ти ще се питаш, защо ли ме избра
и липсата на отговор вечно ще боли. 
Ще бъде трудно, за да ме спасиш. 
От себе си не мога да се пазя и сама, 
а ти все някога ще ми простиш
и ще чакаш пак да се родя.