8 нояб. 2020 г., 08:28  

~

371 0 0

Ще ти бъде трудно да ме съхраниш.
На толкова места съм потрошена,
че един живот не стига да ме залепиш, 
а от опити съм страшно уморена. 
Ще се разпадам пред очите ти. 
Ще те виня за всяко счупено парче, 
после ще се търся в пукнатините си, 
откъдето ще наднича моето сърце. 
Ще се събирам трудно след това. 
И всяко място трудно ще лепи, 
а ти ще се питаш, защо ли ме избра
и липсата на отговор вечно ще боли. 
Ще бъде трудно, за да ме спасиш. 
От себе си не мога да се пазя и сама, 
а ти все някога ще ми простиш
и ще чакаш пак да се родя. 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галина Кръстева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...