8.11.2020 г., 8:28  

~

368 0 0

Ще ти бъде трудно да ме съхраниш.
На толкова места съм потрошена,
че един живот не стига да ме залепиш, 
а от опити съм страшно уморена. 
Ще се разпадам пред очите ти. 
Ще те виня за всяко счупено парче, 
после ще се търся в пукнатините си, 
откъдето ще наднича моето сърце. 
Ще се събирам трудно след това. 
И всяко място трудно ще лепи, 
а ти ще се питаш, защо ли ме избра
и липсата на отговор вечно ще боли. 
Ще бъде трудно, за да ме спасиш. 
От себе си не мога да се пазя и сама, 
а ти все някога ще ми простиш
и ще чакаш пак да се родя. 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...