3 июл. 2016 г., 12:20  

Две души в една...

604 0 5

 

Две души в една...

 

Минаха няколко часа от вчера
и не че броя секундите и сълзите
но вече започва да ме боли
Липсваш ми толкова много...,
че без теб съм загубена...

Сънувам те и те бълнувам, любов,
отвътре всичко се променя:
Не иска да се покаже Слънцето,

след края на нощта и с лъчите си

за огрее прозорците на всяка къща...
 

Не, не иска, защото просто мисли
само за теб и копнее да те усети

отново във безкрайността на обятията си...

Мечтае да бъде с теб, само в теб

да заспи и да се събуди в очите ти...

да докосне душата ти, а ти да го рисуваш...


Искам да изляза от тази черна дупка,

да се изпаря от това

проклето”нищо” - пространство без теб...

 

Искам да изчезна, да избягам

от този свят - пепел и руини без теб...

докато не ти видя отново, сбъдната мечта
докато не осезая мига и мястото, където си
Нуждая се да те открия, чувам как ме викаш...

 

И аз те търся любими, стъпвам по стъпките ти,

долавям нотите ти, сигналите...

Съдбата може и да ни погуби,

но усещам как Любовта ще ни спаси,

защото пътищата ни намира и

преплита постоянно...пак и пак...

Умирам и се раждам, за да почувствам
че си тук с мен и да те прегърна,
мислите ми да познаеш, сетивата ми

да целунеш, чувствата да изпишеш..
 

Днес се събудих щастлива, ти ме събуди...
и Светлината на деня огря ме...

и разбрах , че ти няма как да изчезнеш

че си тук до мен и винаги си бил,

в болка и радост, здраве и болест,

в разум и в сърце

дори когато съм била сляпа, глуха...

незнаеща що е Живот наистина...
 

Днес отново, както винаги сме заедно,

бяхме заедно дори и разделени,

един в друг несломимо неразделни,

но сега всичко се промени,

любовта ни също,

но това, че се обичаме „Не се...!"

 

И днес отново ръцете ни завиват,

от студеното ни пазят и ни дават топлина,

с една целувка казано е „Обичам те”

с поредната лудост и най- голямата досега

показано е ”Обожавам те”...

 

Две души в една – върнаха се от Смъртта,

за да живеят Любовта,

както е било преди, както е сега

и ще пребъде, върнаха си живота...,

защото, обичайки се бориха...,

защото борят се, пазят се и обичат се...!
 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лили Вълчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...