15 авг. 2007 г., 21:24

* * *

830 0 1

,,И лилиите, дланите ти взели,

и ригана, косите взел , гълчах.

От срам червени и от мъка бели,

на тръни рози тръпнеха от страх.’’

 Шекспир,  ,,Сонети''

 

Понякога ще се налага да минавам

край цветарници на път за работа.

Не ме остави с неутрално цвете,

тъй много са ти подарявани.

 

Ще мина бавно, поглед ще извърна;

те подиграват обичта ни попреминала.

Когато дойде спирката да сляза,

цветните лица ще са отминали.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Рая Деянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...