15.08.2007 г., 21:24

* * *

827 0 1

,,И лилиите, дланите ти взели,

и ригана, косите взел , гълчах.

От срам червени и от мъка бели,

на тръни рози тръпнеха от страх.’’

 Шекспир,  ,,Сонети''

 

Понякога ще се налага да минавам

край цветарници на път за работа.

Не ме остави с неутрално цвете,

тъй много са ти подарявани.

 

Ще мина бавно, поглед ще извърна;

те подиграват обичта ни попреминала.

Когато дойде спирката да сляза,

цветните лица ще са отминали.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рая Деянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...