,,И лилиите, дланите ти взели,

и ригана, косите взел , гълчах.

От срам червени и от мъка бели,

на тръни рози тръпнеха от страх.’’

 Шекспир,  ,,Сонети''

Понякога ще се налага да минавам

край цветарници на път за работа.

Не ме остави с неутрално цвете,

тъй много са ти подарявани.

Ще мина бавно, поглед ще извърна;

те подиграват обичта ни попреминала.

Когато дойде спирката да сляза,

цветните лица ще са отминали.