15.08.2007 г., 21:24

* * *

828 0 1

,,И лилиите, дланите ти взели,

и ригана, косите взел , гълчах.

От срам червени и от мъка бели,

на тръни рози тръпнеха от страх.’’

 Шекспир,  ,,Сонети''

 

Понякога ще се налага да минавам

край цветарници на път за работа.

Не ме остави с неутрално цвете,

тъй много са ти подарявани.

 

Ще мина бавно, поглед ще извърна;

те подиграват обичта ни попреминала.

Когато дойде спирката да сляза,

цветните лица ще са отминали.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рая Деянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...