,,И лилиите, дланите ти взели,
и ригана, косите взел , гълчах.
От срам червени и от мъка бели,
на тръни рози тръпнеха от страх.’’
Шекспир, ,,Сонети''
Понякога ще се налага да минавам
край цветарници на път за работа.
Не ме остави с неутрално цвете,
тъй много са ти подарявани.
Ще мина бавно, поглед ще извърна;
те подиграват обичта ни попреминала.
Когато дойде спирката да сляза,
цветните лица ще са отминали.
© Рая Деянова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
