2 окт. 2010 г., 08:52

* * *

631 0 4

Не искам вече да възпявам в стихове

намерена или загубена любов!

В живота на човека има мигове,

в които той на всичко е готов -

да се откаже от пари, от слава - всичко,

напук на трудното, което ще последва,

и във сърцето туй желание едничко,

мечта безумна чак до край да следва!

Надеждата да пари във душата

като безжален, силен огън,

а щом погледне там далече в небесата,

да полетява мигом, без "Не мога"!

В очите му една искра да бляска,

да осветява всеки тъмен друм,

а неговата най-любима ласка

да бъде тъй желания триумф!

Високо вдигната да му стои главата,

а падне ли - да става с по-див плам!

Защото най-бленуваното на Земята

с цената "Най-жестока болка" се заплаща, знам!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любимата Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...