2 окт. 2010 г., 08:52

* * *

637 0 4

Не искам вече да възпявам в стихове

намерена или загубена любов!

В живота на човека има мигове,

в които той на всичко е готов -

да се откаже от пари, от слава - всичко,

напук на трудното, което ще последва,

и във сърцето туй желание едничко,

мечта безумна чак до край да следва!

Надеждата да пари във душата

като безжален, силен огън,

а щом погледне там далече в небесата,

да полетява мигом, без "Не мога"!

В очите му една искра да бляска,

да осветява всеки тъмен друм,

а неговата най-любима ласка

да бъде тъй желания триумф!

Високо вдигната да му стои главата,

а падне ли - да става с по-див плам!

Защото най-бленуваното на Земята

с цената "Най-жестока болка" се заплаща, знам!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любимата Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...