Oct 2, 2010, 8:52 AM

* * *

  Poetry » Other
625 0 4

Не искам вече да възпявам в стихове

намерена или загубена любов!

В живота на човека има мигове,

в които той на всичко е готов -

да се откаже от пари, от слава - всичко,

напук на трудното, което ще последва,

и във сърцето туй желание едничко,

мечта безумна чак до край да следва!

Надеждата да пари във душата

като безжален, силен огън,

а щом погледне там далече в небесата,

да полетява мигом, без "Не мога"!

В очите му една искра да бляска,

да осветява всеки тъмен друм,

а неговата най-любима ласка

да бъде тъй желания триумф!

Високо вдигната да му стои главата,

а падне ли - да става с по-див плам!

Защото най-бленуваното на Земята

с цената "Най-жестока болка" се заплаща, знам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любимата All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...