2.10.2010 г., 8:52

* * *

623 0 4

Не искам вече да възпявам в стихове

намерена или загубена любов!

В живота на човека има мигове,

в които той на всичко е готов -

да се откаже от пари, от слава - всичко,

напук на трудното, което ще последва,

и във сърцето туй желание едничко,

мечта безумна чак до край да следва!

Надеждата да пари във душата

като безжален, силен огън,

а щом погледне там далече в небесата,

да полетява мигом, без "Не мога"!

В очите му една искра да бляска,

да осветява всеки тъмен друм,

а неговата най-любима ласка

да бъде тъй желания триумф!

Високо вдигната да му стои главата,

а падне ли - да става с по-див плам!

Защото най-бленуваното на Земята

с цената "Най-жестока болка" се заплаща, знам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любимата Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...