О, клето сърце,
защо тъй силно биеш?
Поспри, почини си.
Не се ли умори?
Не бушувай толкоз.
Не ще да издържиш.
Не знаеш на любов
с любов ли ще отвърнат.
То не иска и да знае
и удря все по-силно,
а мислите текат
със сила още по-голяма.
© Вили Драганова Все права защищены