27 февр. 2013 г., 21:11

* * *

908 0 0

 

 

Обещах ти да не те забравя,
да ти пиша всеки ден.
Обещах ти да се върна
там, където те оставих.


Писах ти, но ти не отговори.
Писах ти с дни, с месеци,
отказвах се и после пак,
така си минаха годините.

Дали си още там и чакаш ме,
отпивайки горчивото кафе.
Дали си още там и мислиш ме,
четейки сутрешните новини.

Едва ли?

Върнах се на улица "Латинка" 7,
потърсих кафенето "В Рая".
Омърляна табелка "За продажба"
изхили ми се от вратата.

Къде си тръгнал?
Кого ли търсиш?
Какво очакваш да намериш -
как някой чака те?

Едва ли?

Небето отвори своите влажни рани,
вятърът засвири по витрините

  музика >>>


в очакване на усмивка от маслинените ù очи!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...