27.02.2013 г., 21:11

* * *

903 0 0

 

 

Обещах ти да не те забравя,
да ти пиша всеки ден.
Обещах ти да се върна
там, където те оставих.


Писах ти, но ти не отговори.
Писах ти с дни, с месеци,
отказвах се и после пак,
така си минаха годините.

Дали си още там и чакаш ме,
отпивайки горчивото кафе.
Дали си още там и мислиш ме,
четейки сутрешните новини.

Едва ли?

Върнах се на улица "Латинка" 7,
потърсих кафенето "В Рая".
Омърляна табелка "За продажба"
изхили ми се от вратата.

Къде си тръгнал?
Кого ли търсиш?
Какво очакваш да намериш -
как някой чака те?

Едва ли?

Небето отвори своите влажни рани,
вятърът засвири по витрините

  музика >>>


в очакване на усмивка от маслинените ù очи!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...