В тишината на сърцето,
изгубена надежда.
Вятърът изтрива сълзите!
И вик...
Вик, излязъл от мъглата.
И болка!
И копнеж!
Почувствай...
Поеми въздух,
отвори съзнанието.
Звезди в очите!
Гори пръстта,
пръстта на собствената тишина.
И вик...
Вик на красота!
Пясък- самота!
И болка!
И копнеж!
И ти...
Пътека, по която ще минеш.
Там,
през нищото.
От мрака, носещ музика.
И часовник,
тик-так, тик-так...
В сърцето ще остане споменът,
спомен от вода.
Загубени надежди!
И болка!
И копнеж!
Почувствай...
© Яна Величкова Все права защищены