* * *

В тишината на сърцето,

изгубена надежда.

Вятърът изтрива сълзите!

И вик...

Вик, излязъл от мъглата.

И болка!

И копнеж!

Почувствай...

Поеми въздух,

отвори съзнанието.

Звезди в очите!

Гори пръстта,

пръстта на собствената тишина.

И вик...

Вик на красота!

Пясък- самота!

И болка!

И копнеж!

И ти...

Пътека, по която ще минеш.

Там,

през  нищото.

От мрака, носещ музика.

И часовник,

тик-так, тик-так...

В сърцето ще остане споменът,

спомен от вода.

Загубени надежди!

И болка!

И копнеж!

Почувствай...