23 июл. 2008 г., 21:46

***

868 0 1
Океан... широк и необятен
потънал в мисли и мечти.
Живот така невероятен,
колко хубаво звучи...

Душата ми океанът ли дълбок е
или пък хълм... някъде високо?!
Или е вик,
заглъхнал пак без думи...
Или е миг безкраен и далечен,
разпръснат на хиляди посоки...

Дали е миг, кратък сън...
Или е вечност?
Дали е грях или е щастие,
изпълнено така далечно...

Дали съм там, на правилното място,
където искам вовеки да остана?
Или съм пак сгрешила,
пак грешна съм останала...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светослава Йорданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...