23 июл. 2008 г., 21:46

***

865 0 1
Океан... широк и необятен
потънал в мисли и мечти.
Живот така невероятен,
колко хубаво звучи...

Душата ми океанът ли дълбок е
или пък хълм... някъде високо?!
Или е вик,
заглъхнал пак без думи...
Или е миг безкраен и далечен,
разпръснат на хиляди посоки...

Дали е миг, кратък сън...
Или е вечност?
Дали е грях или е щастие,
изпълнено така далечно...

Дали съм там, на правилното място,
където искам вовеки да остана?
Или съм пак сгрешила,
пак грешна съм останала...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светослава Йорданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...