Jul 23, 2008, 9:46 PM

***

  Poetry
863 0 1
Океан... широк и необятен
потънал в мисли и мечти.
Живот така невероятен,
колко хубаво звучи...

Душата ми океанът ли дълбок е
или пък хълм... някъде високо?!
Или е вик,
заглъхнал пак без думи...
Или е миг безкраен и далечен,
разпръснат на хиляди посоки...

Дали е миг, кратък сън...
Или е вечност?
Дали е грях или е щастие,
изпълнено така далечно...

Дали съм там, на правилното място,
където искам вовеки да остана?
Или съм пак сгрешила,
пак грешна съм останала...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светослава Йорданова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...