23 jul 2008, 21:46

***

  Poesía
866 0 1
Океан... широк и необятен
потънал в мисли и мечти.
Живот така невероятен,
колко хубаво звучи...

Душата ми океанът ли дълбок е
или пък хълм... някъде високо?!
Или е вик,
заглъхнал пак без думи...
Или е миг безкраен и далечен,
разпръснат на хиляди посоки...

Дали е миг, кратък сън...
Или е вечност?
Дали е грях или е щастие,
изпълнено така далечно...

Дали съм там, на правилното място,
където искам вовеки да остана?
Или съм пак сгрешила,
пак грешна съм останала...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светослава Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...