Не изливай ти тъгата своя,

че изпълва се с мрак душата моя.

Истината, що носиш, остана в тебе скрита,

напразно моето сърце с поглед пита.

Не искаш да ми кажеш какво ти тежи,

думата подкрепа за теб не важи.

Стоиме двама - гледам те отсреща,

но, уви, мълчиш към мен насреща.

Погледа твой аз търся с очи,

но твоето сърце все така безмълвно мълчи.

Леда, сковал душата твоя, разтопи,

съвземи се и моята ръка хвани.

И двамата заедно, ръка за ръка,

ще преодолеем всяка трудност на света.