Mar 24, 2010, 4:56 PM

* * *

  Poetry
644 0 0

Не изливай ти тъгата своя,

че изпълва се с мрак душата моя.

Истината, що носиш, остана в тебе скрита,

напразно моето сърце с поглед пита.

Не искаш да ми кажеш какво ти тежи,

думата подкрепа за теб не важи.

Стоиме двама - гледам те отсреща,

но, уви, мълчиш към мен насреща.

Погледа твой аз търся с очи,

но твоето сърце все така безмълвно мълчи.

Леда, сковал душата твоя, разтопи,

съвземи се и моята ръка хвани.

И двамата заедно, ръка за ръка,

ще преодолеем всяка трудност на света.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светлана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...