...

16 апр. 2019 г., 09:03

Поэзия » Философская

230 0 1

Буренясва градината. Няма я мама

да се кланя на новото стебълце.

Да почиства излишното, да преценява

кое е наред да даде плодове.

Да се радва като за пръв път

на чичопея, презимувал и пак оцелял.

Песента му и днес е без петолиние,

соло за радостчица безкрай.

Няма я мама. Замина далече.

Къртичини никнат на двора сега.

Отвори се облак и дъждец ме облече

с прозрачната рокля на небесна сълза.