...

Apr 16, 2019, 9:03 AM

Poetry » Phylosophy

232 0 1

Буренясва градината. Няма я мама

да се кланя на новото стебълце.

Да почиства излишното, да преценява

кое е наред да даде плодове.

Да се радва като за пръв път

на чичопея, презимувал и пак оцелял.

Песента му и днес е без петолиние,

соло за радостчица безкрай.

Няма я мама. Замина далече.

Къртичини никнат на двора сега.

Отвори се облак и дъждец ме облече

с прозрачната рокля на небесна сълза.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)

2019-04-16T10:32:54+03:00

Прекрасна песен!!! Прегръщам тъгата ти! Преглътни сълзата, защото е майчина!