Буренясва градината. Няма я мама
да се кланя на новото стебълце.
Да почиства излишното, да преценява
кое е наред да даде плодове.
Да се радва като за пръв път
на чичопея, презимувал и пак оцелял.
Песента му и днес е без петолиние,
соло за радостчица безкрай.
Няма я мама. Замина далече.
Къртичини никнат на двора сега.
Отвори се облак и дъждец ме облече
с прозрачната рокля на небесна сълза.
© Христина Комаревска All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
