25 апр. 2007 г., 15:42

......

703 0 3
Заспивайки вечер
и лутайки се
между хиляди въпроси,
отново нещо ме връща
в мислите назад.
Често се стряскам на сън,
често се чудя
реалност ли беше
или вълшебен звън?!
Звън от мънички камбани,
чието ехо дълго време
отекваше
в иначе празната ми душа.
Да!
Там нямаше нищо,
само смесица от звуци;
но нали пък някога реших,
че болката е звук...
тогава защо ми се струва
толкова трудно
просто да запуша уши
и да не чувам писъците нощем.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миглена Генешка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....