25 abr 2007, 15:42

......

  Poesía
704 0 3
Заспивайки вечер
и лутайки се
между хиляди въпроси,
отново нещо ме връща
в мислите назад.
Често се стряскам на сън,
често се чудя
реалност ли беше
или вълшебен звън?!
Звън от мънички камбани,
чието ехо дълго време
отекваше
в иначе празната ми душа.
Да!
Там нямаше нищо,
само смесица от звуци;
но нали пък някога реших,
че болката е звук...
тогава защо ми се струва
толкова трудно
просто да запуша уши
и да не чувам писъците нощем.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Генешка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...