......
Заспивайки вечер
и лутайки се
между хиляди въпроси,
отново нещо ме връща
в мислите назад.
Често се стряскам на сън,
често се чудя
реалност ли беше
или вълшебен звън?!
Звън от мънички камбани,
чието ехо дълго време
отекваше
в иначе празната ми душа.
Да!
Там нямаше нищо,
само смесица от звуци;
но нали пък някога реших,
че болката е звук...
тогава защо ми се струва
толкова трудно
просто да запуша уши
и да не чувам писъците нощем.
и лутайки се
между хиляди въпроси,
отново нещо ме връща
в мислите назад.
Често се стряскам на сън,
често се чудя
реалност ли беше
или вълшебен звън?!
Звън от мънички камбани,
чието ехо дълго време
отекваше
в иначе празната ми душа.
Да!
Там нямаше нищо,
само смесица от звуци;
но нали пък някога реших,
че болката е звук...
тогава защо ми се струва
толкова трудно
просто да запуша уши
и да не чувам писъците нощем.
© Миглена Генешка All rights reserved.
