U_N_K_N_O_W_N (Кристина)
42 141
1 окт. 2007 г., 18:02

^*^*^*^ 

  Поэзия
735 0 7
Криволичих по кални пътеки и
стръмни баири,
разпиляни надежди след мен се чернеят
във блатото...
устните изнемогват да топлят длани ревниви,
изсушени реки са очите, от години неплакали.

И немее гласът да повика един път за
милост,
мълчаливо душата раздрана кърви
и мирува.
Търся пътя, но пътища много
и ни един истински,
световете са тесни за моята жажда
одумвана.

А зениците са изсъхнали днес от тревоги,
ни сълза в тях не зрее, отровна съм
като  пустиня.
Изгревът не достига до моите вопли,
през нощта се размивам на капки женска
ранимост.
И горя неразбрана, смълчана
и буйна,
и грешна.

Пожелах да бъда истинска снощи,
изгорих във камината прашните
спомени вчерашни,
и разкъсах извехтялите клетви
на парченца, без милост.
И дано утре има място в сърцето за още...
онова сърце
дали още бие?





© Кристина Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??