^*^*^*^
Криволичих по кални пътеки и
стръмни баири,
разпиляни надежди след мен се чернеят
във блатото...
устните изнемогват да топлят длани ревниви,
изсушени реки са очите, от години неплакали.
И немее гласът да повика един път за
милост,
мълчаливо душата раздрана кърви
и мирува.
Търся пътя, но пътища много
и ни един истински,
световете са тесни за моята жажда
одумвана.
А зениците са изсъхнали днес от тревоги,
ни сълза в тях не зрее, отровна съм
като пустиня.
Изгревът не достига до моите вопли,
през нощта се размивам на капки женска
ранимост.
И горя неразбрана, смълчана
и буйна,
и грешна.
Пожелах да бъда истинска снощи,
изгорих във камината прашните
спомени вчерашни,
и разкъсах извехтялите клетви
на парченца, без милост.
И дано утре има място в сърцето за още...
онова сърце
дали още бие?
стръмни баири,
разпиляни надежди след мен се чернеят
във блатото...
устните изнемогват да топлят длани ревниви,
изсушени реки са очите, от години неплакали.
И немее гласът да повика един път за
милост,
мълчаливо душата раздрана кърви
и мирува.
Търся пътя, но пътища много
и ни един истински,
световете са тесни за моята жажда
одумвана.
А зениците са изсъхнали днес от тревоги,
ни сълза в тях не зрее, отровна съм
като пустиня.
Изгревът не достига до моите вопли,
през нощта се размивам на капки женска
ранимост.
И горя неразбрана, смълчана
и буйна,
и грешна.
Пожелах да бъда истинска снощи,
изгорих във камината прашните
спомени вчерашни,
и разкъсах извехтялите клетви
на парченца, без милост.
И дано утре има място в сърцето за още...
онова сърце
дали още бие?
© Кристина All rights reserved.
