5 дек. 2012 г., 11:14

* * * 

  Поэзия » Любовная
772 0 2

Идва срещу мен,
а аз все се чудя, защо?...
     ...защо е толкова тясна
          тази улица?
Правя опити за медитация,
     да не би
да вземе, та да разбере...
     какво си мисля.
Едно, две, три...
        вдишвам гласно,
отправям поглед
       с мисълта, че ще е
толкова перфектно прикрит...
Минавайки, поглеждам -
внимавайки, поглеждам,
          минавайки, поглежда-
          внимавайки, поглежда
поне колкото мене
          крадешком.
И все пак-
            Ириси о ириси се сблъскват,
     сладко удрят се.
            Цвят в цвят се вплита,
     тъй красиво- смесват се.

Ни шум,
ни звук,
      всичко мигом
         свършва се.
Но дано...
     дано единствено
       в мен
         не случват се.

© Сияние Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • звучи ми някак... нестандартно Хареса ми! Особено сблъсъкът на ирисите!
  • Благодаря. Върна ме много години назад. Тя имаше сини очи.
Предложения
: ??:??