* * *
Идва срещу мен,
а аз все се чудя, защо?...
...защо е толкова тясна
тази улица?
Правя опити за медитация,
да не би
да вземе, та да разбере...
какво си мисля.
Едно, две, три...
вдишвам гласно,
отправям поглед
с мисълта, че ще е
толкова перфектно прикрит...
Минавайки, поглеждам -
внимавайки, поглеждам,
минавайки, поглежда-
внимавайки, поглежда
поне колкото мене
крадешком.
И все пак-
Ириси о ириси се сблъскват,
сладко удрят се.
Цвят в цвят се вплита,
тъй красиво- смесват се.
Ни шум,
ни звук,
всичко мигом
свършва се.
Но дано...
дано единствено
в мен
не случват се.
© Сияние All rights reserved.
Хареса ми! Особено сблъсъкът на ирисите!
