8 мая 2007 г., 10:29

* * * 

  Поэзия
436 0 0
Момичето в Звездите
Тъмни улици, безкрайни,
обвити в тишина.
Витаеща самота, дебнещта зад ъгала.
Пристъпвам бавно към дома,
загледан в най-ярката Звезда.
Странни сенки се прокрадват
пред погледа ми замъглен,
сенки на някакво момиче.
С бавни стъпки разцепва тишината,
с усмивка нежна сгрява ми душата.
Устни сладки като шоколад ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Петков Все права защищены

Предложения
: ??:??